EU & Competition

Amendments to the Bulgarian Competition Protection Act and the Food Act – How the Amendments Affect the Supply-Distribution Chain and the Food Sector

In July 2015 the National Assembly adopted amendments to the Bulgarian Competition Protection Act (“CPA“), as well as to the Bulgarian Food Act. In general, these amendments aim to provide weaker commercial parties (in all economic sectors, and in the food sector in particular), with more tools to ensure that fair commercial conditions are guaranteed against stronger commercial counter-parties.

Background

The amendments to the CPA and to the Food Act are the result of lengthy discussions between various parties with economic interests in the food supply-retail chain. Imbalances in business relations between Bulgarian food producers and big retail chains were the catalyst for these debates, and the talks concluded with an agreement that amendments to the CPA would be the best way to resolve the existing problems. However, the fact that the CPA concerns all economic sectors has made the drafting of the amendments a long and arduous task. After several drafts of amendments of the CPA, the National Assembly adopted a softer version which was in essence a compromise between the extreme positions of the producers and retailers. The current amendments to the CPA affect all economic sectors, but amendments in the Food Act have also been introduced which apply only to the food supply-retail chain.

Amendments to the CPA

The amended CPA introduces the regulations limiting the ability to abuse a stronger bargaining position in all sectors.

According to the amended CPA, a stronger bargaining position is determined in the context of a specific vertical relationship between undertakings, taking into consideration the level of their dependence on each other. The assessment of whether an undertaking has a stronger bargaining position or not should also take into account available alternative sources of supply distribution channels and customers as well as the whole structure of the relevant market.

If an undertaking has stronger bargaining power in relation to a commercial partner, it may abuse this position if it acts against good commercial practice (ie, against all or some of the rules concerning market behavior established by the law and common commercial practice) and as result harms or may harm the interests of the weaker party to the relationship in question. In general, the CPA describes the abuse of a stronger bargaining position as any action or omission in relation to another party which does not have economic justification. Furthermore, the CPA provides for some general examples of abusive behavior, such as (i) an unjustified refusal to supply or purchase goods or services, (ii) an imposition of unreasonably onerous or discriminatory conditions, or (iii) an unjustified termination of commercial relations. This list of abusive behavior defined in the CPA is not exhaustive.

The CPA envisages fines of at least BGN 10,000 (approx. EUR 5,000) and up to 10 % of the turnover realised by an undertaking through the abuse of a stronger bargaining position. The fine will be calculated from the sale of the product which forms the subject of the violation for the previous year. If no turnover is realised, fines from 10,000 (approx. EUR 5,000) up to a maximum of BGN 50,000 (EUR 25,000) may be imposed. The thresholds are lower than the sanction envisaged by the law for antitrust and unfair competition violations – which is 10 % of the total turnover of the undertaking for the previous year.

Amendments to the Food Act

The amendments to the Food Act alter the relationship between food suppliers and distributors in two ways: (i) by affecting the contents of agreements for purchasing food which is intended for resale (“Food Purchase Agreements“); and (ii) by establishing the National Consultative Council for better functioning of a food supply – distribution chain (Национален консултативен съвет за по-добро функциониране на веригата на предлагане на храни; “National Council“) and of the Commission for Mediation in Cases of Disputes between Food Producers and Distributors (Помирителна комисия за извънсъдебно разрешаване на спорове между производители и търговци на храни; “Commission of Mediation“).

As regards Food Purchase Agreements, the newly amended Food Act prohibits (i) restricting a party from offering or purchasing goods or services to/from third parties, (ii) restricting a party from offering similar or better conditions to third parties, (iii) unilaterally amending agreements, (iv) taxing services which are not de-facto provided, (v) passing unjustified or unproportional risk to another party, (vi) payment terms longer than 30 (calendar) days and (v) restricting on a party from assigning its claims.

The newly established National Council includes representatives of different Ministries and branch organisations from the food sector, brought together. Its main tasks are to provide statements and recommendations related to the relations between food producers and distributors, while the Commission of Mediation will support the latter to reach out-of-court settlements in the event of disputes between them.

What are the possible effects of the amendments?

The amendments should help to correct the imbalances between food producers and food distributors. Secondly, the amendments to the CPA aim to provide weaker commercial parties (in all economic sectors) with additional tools to face their counter-parties, to reach agreements with them and to encourage fair commercial conditions in general.

Despite the positive amendments, these need to be clarified in practice. And so, the responsible institutions such as the Competition Protection Commission, the National Council and the Commission of Mediation will need to create sound commercial practices going forward. As a result, there is a chance that these institutions may become more conservative in future.

The amendments in the CPA and Food Act aim to calm mainly the food sector as well as to provide the weaker parties in all economic sectors with another tool against stronger commercial counter-parties to promote fair commercial conditions. However, the vagueness of some of the new legal requirements and the lack of institutional practices or guidance for their interpretation create legal uncertainty.

Изменения в българския Закон за защита на конкуренцията и Закона за храните – как измененията ще повлияят на отношенията между доставчиците и дистрибуторите, въобще, както и в хранителния сектор

През юли 2015 г. Народното събрание прие изменения на българския Закон за защита на конкуренцията (“ЗЗК“), както и на българския Закон за храните. Най-общо, тези изменения целят да предоставят на по-слабите страни в търговските взаимоотношения (във всички икономически сектори и по-специално на тези в хранителния сектор), повече средства спрямо по-силните им търговски партньори за договаряне на лоялни търговски условия.

История

Измененията на ЗЗК и Закона за храните са резултат от продължителни дискусии между страни с различни икономически интереси по веригата доставка – търговия на дребно. Дисбалансите в търговските отношения между производителите на храни и търговските вериги бяха катализатор на тези дебати, като на края те се обединиха около становището, че промени в ЗЗК биха били най-добрия начин да се разрешат възникналите между тях проблеми. Независимо от това, фактът, че ЗЗК касае всички икономически сектори направи изготвянето на проекта за изменение на ЗЗК дълъг и труден процес. След изготвянето на няколко проекта за изменение на ЗЗК, Народното събрание прие по-лека тяхна версия, която е компромис между крайните позиции на производителите и търговците на дребно. Настоящите изменения засягат всички икономически сектори, но тези в Закона за храните се отнасят единствено и само до търговията с храни и отношенията между доставчиците и търговците на храни.

Измененията в ЗЗК

Измененията в ЗЗК въвежда ограничения на възможността за злоупотреби с по-силна позиция при договаряне във всички икономически сектори.

Съгласно изменения ЗЗК, по-силната позиция при договаряне се определя в контекста на конкретно вертикално отношение между предприятия, като се взема предвид степента на зависимост между тях. При оценката, дали едно предприятие притежава по-силна позиция при договаряне или не, трябва да се отчита възможните алтернативни източници на доставка и клиенти, както и цялостната структура на съответния пазар.

Ако едно предприятие разполага с такава по-силна позиция при договаряне по отношения на търговския си партньор, то може да злоупотреби с нея, ако действа в противоречие с добросъвестната търговска практика (т.е., в противоречие с всички или някои от правилата, които се отнасят до съответна икономическа дейност и пазарно поведение, установени от правото и обичаите) и в резултат нарушават или биха могли да нарушат интересите на по-слабата страна в съответното търговско отношение. Най-общо, ЗЗК посочва, че злоупотреба с по-силна позиция при договаряне може да е всяко действие или бездействие спрямо другата страна в договорното отношение, което не е икономически обосновано. По-нататък, ЗЗК посочва неизчерпателно някои примери на злоупотреба като: (i) необоснован отказ от доставка или покупка на стоки или услуги; (ii) налагане на необосновано тежки или дискриминационни условия; или (iii) необосновано прекратяване на търговски отношения.

За злоупотреба с по-силна позиция при договаряне ЗЗК предвижда санкция в размер до 10% от оборота, реализиран от по-силното предприятия в резултат на злоупотребата. Санкцията ще се изчислява като процент от оборота от продажбите на продукта, предмет на злоупотребата, за предходната година, но не по-малко от 10 000 лева (прибл. 5 000 евро). Ако не е реализиран оборот, тогава санкцията може да е в размер до 50 000 лева (прибл. 25 000 евро). Тези максимални граници на санкциите са по-малки от предвидените за антитръстови нарушения и нелоялна конкуренция – които са 10% от общия оборот на предприятието нарушител за предходната година.

Изменения в Закона за храните

Измененията в Закона за храните засягат отношенията между доставчиците на храни и търговците на дребно по два начина: (i) чрез въвеждане на задължителни изисквания към съдържанието на договорите за покупка на храни за последваща продажба (“Договори за покупка на храни“); и (ii) чрез създаване на Национален консултативен съвет за по-добро функциониране на веригата на предлагане на храни (“Национален съвет“) и на Помирителна комисия, която съдейства за извънсъдебно разрешаване на спорове между производители и търговци на храни (“Помирителна комисия“).

По отношение на Договорите за покупка на храни, измененият Закон за храните забранява: (i) ограничения на страна да предлага или купува стоки или услуги на/от трети страни; (ii) ограничения на страна да предлага същите или по-добри условия на трети страни; (iii) едностранно изменение на договорите; (iv) въвеждане на възнаграждения за услуги, които не се предоставят в действителност; (v) прехвърляне на необоснован или непропорционален риск върху другата страна; (vi) срок за плащане по-дълъг от 30 (календарни) дни; и (v) ограничения на страна да прехвърля вземания на трета страна.

Новосъздаденият Национален съвет включва представители на различни министерства и браншови организации от хранителния сектор. Неговите основни задачи са да изготвя становища и препоръки относно отношенията между доставчици и дистрибутори на храна, докато Помирителната комисия ще подпомага същите за извънсъдебно разрешаване на възникнали между тях спорове.

Какъв би могъл да бъде ефекта от измененията?

На първо място, измененията би трябвало да помогнат за постигане на правилния баланс в интересите на производители и дистрибутори в хранителния сектор в търговските им отношения. На следващо място, измененията в ЗЗК целят да предоставят на по-слабата страна в търговските отношения (във всички икономически сектори) допълнителни средства за защита срещу техните по-силни партньори, като насърчат постигането на равностойни и лоялни търговски условия при договарянето като цяло.

Въпреки позитивните цели на измененията, те трябва да бъдат доизяснени в практиката. По-този начин, отговорните за прилагането им органи – Комисия за защита на конкуренцията, Националния съвет и Помирителната комисия, ще трябва да установят постоянна практика. В резултат, има вероятност, в бъдеще, тези институции да възприемат по-консервативния подход при тълкуването на описаните изменения.

Измененията в ЗЗК и Закона за храните целят да успокоят основно хранителния сектор, но и да предоставят на по-слабите страни в търговските отношения във всички икономически сектори допълнителни средства за защита спрямо по-силните им търговски партньори, за да насърчат договарянето на лоялни търговски условия. Независимо от това, неяснотата на някои от новите разпоредби и липсата на практика на отговорните институции или насоки за прилагането им създава правна несигурност.