Regulatory

Bulgaria: The New Energy Efficiency Act

The new Energy Efficiency Act (SG 35/2015, “EEA“) implements Directive 2012/27/EU into Bulgarian law and aims to achieve energy efficiency by establishing national targets.

Why does Bulgaria need a new Energy Efficiency Act?

Bulgaria, as an EU member state, has acknowledged that the continued application of the mechanisms promoting energy savings envisaged in the old Bulgarian Energy Efficiency Act (SG 98/2008) will fail to ensure the achievement of new energy saving targets as set out by the EU. Bulgaria has no choice but to incorporate the EU Directive 2012/27/EU on energy efficiency into its national law.

The EEA was adopted by the Bulgarian Parliament on 30 April 2015 and entered into force on 15 May 2015. It introduced obligations to be met in relation to the achievement of national energy efficiency targets, as well as of an EU common target, by 31 December 2020.

What are the 2020 targets for Bulgaria?

The following national energy saving targets are set out in the National Energy Efficiency Action Plan, to be met by 2020:

(i) A saving of a 716 kiloton oil equivalent per year, at the final energy consumption level; and

(ii) A saving of a 1,590 kiloton oil equivalent per year, at the primary energy consumption level, including a 169 kiloton oil equivalent saving per year in energy transformation, transmission and distribution processes.

In order to achieve and to sustain the national targets by 2020, the EEA determines who shall be obliged to follow annual targets and what they are obliged to do.
Who are obligated persons under the EEA?

The common cumulative target for energy savings is distributed between the following obligated targets:

(i) End suppliers, last instance suppliers and licensed electricity traders selling more than 20 GWh per year to end consumers;

(ii) Heating distribution enterprises, and heating suppliers selling more than 20 GWh per year to end consumers;

(iii) Liquid oil traders selling more than 6,500 tons of liquid oil per year except for oil used for transport needs; and

(iv) Solid fuel traders selling more than 13,000 tons of fuel per year.

It is worth noting that the range of obligated persons is narrowed in the EEA in comparison with the old Energy Efficiency Act, and excludes, among others, traders (both wholesalers and retailers) of liquid oil used for transport needs.

What are the energy savings measures under the EEA?

The obligated persons may choose from various options, or a combination of options for achieving their individual targets as set out below:

(i) Offering energy effective services at competitive prices through energy efficient service suppliers;

(ii) Making cash contributions to the Energy Efficiency and Renewable Sources Fund, or to other financial intermediaries for financing activities and measures for energy efficiency. The quantum of such contributions shall be equal to the investment necessary for achieving the individual goals of the respective obligated persons, calculated on the basis of specific methodology as set out in the EEA; and

(iii) Executing agreements with energy efficient service suppliers or with other third parties (non-obliged persons) for transferring of energy saving certificates.
The concrete energy savings measures, the achieved method of proving such savings, the requirements and methods for energy saving assessment and confirmation, shall be specified in detail in ordinances expected to have been adopted by the end of 2015.

What other measures are envisaged in terms of the EEA?

Compulsory energy efficiency inspections every four years are stipulated for:

(i) Production and service providing enterprises, except for small and medium enterprises;

(ii) Production systems with annual energy consumption of over 3,000 MWh; and

(iii) Systems for external lighting in residential areas with a population of over 20,000 residents.

A compulsory energy efficiency examination shall be performed not earlier than three and not later than six years after the commissioning of existing buildings, designated for public services having a built-up area exceeding 500 m2 or 250 m2, depending on when the building was commissioned. If the result of the examination is positive, a certificate for energy characteristics shall be issued. The certificate may also be issued for a part of an existing building.

Energy efficiency requirements for constructing a new or reconstructing (incl renewal and repair) an existing building, are also envisaged in the EEA, together with a number of other measures aimed at achieving national targets.

What are the sanctions?

The EEA envisages a set of sanctions for transgressors linked to each particular measure. The quantum of the sanctions varies between approx. EUR 500 and EUR 50,000 in most cases, but may also reach as much as EUR 255,000.

The implementation of the new energy savings measures and achievement of national targets depends not only on their effective implementation through the measures set out in the EEA, but also on strict supervision by competent regulatory authorities.

България: Новия закон за енергийна ефективност

Новият Закон за енергийна ефективност транспонира Директива 2012/27/EU и цели да допринесе за ефективното постигане на националните цели за енергийни спестявания

Защо България има нужда от нов Закон за енергийна ефективност?

От една страна, българското правителство е осъзнало, че новите цели за енергийни спестявания няма да могат да бъдат постигнати, ако продължат да се прилагат механизмите за насърчаване на енергийната ефективност, предвидени в стария Закон за енергийна ефективност (ДВ 98/2008). От друга страна, България като страна членка на ЕС трябва да транспонира в местното законодателство разпоредбите на Директива 2012/27/ЕС за енергийна ефективност.

Новият Закон за енергийна ефективност (ДВ 35/5015, “ЗЕЕ“) е приет от Народното събрание на 30 април 2015 г. и влиза в сила на 15 май 2015 г. Законът въвежда система от задължения за енергийни спестявания, които имат за цел постигането на националните цели за енергийна ефективност, както и на общите цели на ЕС, до 31 декември 2015 г.

Какви са целите за България до 2020?

В Националния план за действие за енергийна ефективност са заложени следните национални индикативни цели за енергийни спестявания до 2020 г.:

· 716 хиляди тона нефтен еквивалент на година (ktoe/г) при крайното енергийно потребление; и

· 1 590 ktoe/г при първичното енергийно потребление, от които 169 ktoe/г в процесите на преобразуване, пренос и разпределение в енергийния сектор.

За постигане на националните целите до 2020 г. ЗЕЕ въвежда система от задължения за енергийни спестявания и определя задължените лица, който трябва да постигнат определени годишни цели.

Кои са задължените лица по ЗЕЕ?

Общата кумулативна цел за енергийни слетявания при крайното енергийно потребление се разпределя като индивидуални цели между следните задължени лица:

· крайни снабдители, доставчици от последна инстанция, търговци с издадена лицензия за дейността “търговия с електрическа енергия”, които продават електрическа енергия на крайни клиенти повече от 20 GWh годишно;

· топлопреносни предприятия и доставчици на топлинна енергия, които продават топлинна енергия на крайни клиенти повече от 20 GWh годишно;

· крайните снабдители и търговци с природен газ, които продават на крайни клиенти повече от 1 млн. кубически метра годишно;

· търговци с течни горива, които продават на крайни клиенти повече от 6,5 хил. тона течни горива годишно, с изключение на горивата за транспортни цели;

· търговци с твърди горива, които продават на крайни клиенти повече от 13 хил. тона твърди горива годишно.

Интересен факт е стесняването на кръга от задължените лица по ЗЕЕ чрез изключването от приложното поле на закона на търговците (на дребно и едро) на горива за транспортни цели.

Какви са мерките за енергийни спестявания предвидени в ЗЕЕ?

Задължените лица могат да избират измежду различни варианти или комбинация от варианти за постигане на индивидуалните си цели. Такива варианти са:

· предлагането на енергийноефективни услуги на конкурентни цени чрез доставчик на енергийноефективни услуги;

· внасянето на вноски във Фонд “Енергийна ефективност и възобновяеми източници” или в други финансови посредници за финансиране на дейности и мерки за енергийна ефективност в размер на инвестициите, необходими за изпълнение на мерки за постигане на индивидуалните им цели;

· сключването на споразумения с доставчици на енергийноефективни услуги или други незадължени страни за прехвърляне на енергийни спестявания чрез прехвърляне на удостоверения за енергийни спестявания.

Допустимите мерки за осъществяване на енергийни спестявания в крайното потребление, начините на доказване на постигнатите енергийни спестявания, изискванията към методиките за тяхното оценяване и начините за потвърждаването ще бъдат детайлно уредени в наредба, която се очаква да бъде приета до края на 2015 г.

Какви други мерки са предвидени в ЗЕЕ?

Задължителни обследвания на енергийната ефективност на всеки четири години за:

· предприятия за производство и предприятията за предоставяне на услуги, които не са малки или средни предприятия;

· промишлени системи, чието годишно потребление на енергия е над 3 000 МWh;

· системи за външно изкуствено осветление, разположени в населени мяста с население над 20 000 жители

На задължително обследване и сертифициране подлежат всички сгради за обществено обслужване (нови или в експлоатация) с разгъната застроена площ над 500 кв. м. или над 250 кв. м, в зависимост от датата на въвеждането им в експлоатация. Обследването на сградата следва да се извърши в срок не по-рано от три и не по-късно от шест години от датата на въвеждането й в експлоатация. Ако резултатът от обследването е положителен, се издава сертификат за енергийни характеристики. При определени условия, сертификат може да се издаде и само за част от сградата.

ЗЕЕ предвижда и редица изисквания при изграждането на нова или реконструкцията, обновяването или ремонтирането на съществуваща сграда, който заедно с другите мерки по закона целят постигането на националните цели.

Какви са санкциите за нарушаване на ЗЕЕ?

ЗЕЕ предвижда пакет от санкции при неизпълнение на всяка конкретна мярка или задължение. В повечето случаи стойността на санкциите варира между 1 000 лв. и 100 000 лв., но може да достигне и до 500 000 лв.

Ефективното прилагане на новите мерки за енергийна ефективност и постигането на националните индикативни цели за енергийни спестявания зависи не само от тяхната законодателна уредба, но и от стриктния надзор за тяхното прилагане от страна на компетентните контролни органи.